КАКВО СЕ СЛУЧВА

Във връзка със Закона за културното наследство и Наредбата Н-3 и произтичащите от неяснотите в определени текстове, проблеми, в Министерство на културата е създадена специална комисия, която да изработи промени и допълнения към Наредбата за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности (Наредба Н-3). Срокът за предаване на промените и допълненията от комисията е 30 юли.

На 23 юни в Министерство на културата беше проведена среща между представители на МК и търговци на произведения на изкуството във връзка с подготвяните промени.

На срещата присъстваха:
– от страна на МК – Зам.-министър г-н Тодор Чобанов, г-н Борислав Павлов, гл. инспектор и г-жа Аксиния Бутева, гл. експерт от отдел „Музейна дейност и изобразителни изкуства” в МК;
– от страна на търговците – Павел Тодоров и Павлина Девлова от аукционна къща и галерия „Виктория”, Константин Илиев от галерия „Кристал” и Емил Чушев от аукционна къща „Ракурси”.
На срещата присъства и г-н Кирил Христосков, в качеството си на член на УС на Съюза на колекционерите.

След проведения разговор стана ясно, че Министерство на културата в лицето на комисията за промените, е готово да приеме всички предложения за промени и допълнения в наредба Н-3, които засягат търговията с произведения на изкуството и да ги подложи на обсъждане в комисията. От страна на МК многократно подчертаха, че са готови да разгледат всички предложения, които получат.

Към настоящия момент има внесени предложения в МК, част от които, ако бъдат приети:

1) биха ни вменили задължения и отговорности (напр. ние сами да извършваме идентификация за „културна ценност”), НО по недостатъчно ясни критерии, зависещи в изключителна степен от субективната преценка, както на всеки един от нас, така и на овластените проверяващи органи;
2) като търговци ще ни поставят, в плътна зависимост от нови списъци за автори и произведения (подобни на рестриктивните списъци от близкото ни минало), както за износ, така и за търговска дейност;
3) ще стеснят критериите и рамките, определящи понятия, като „КУЛТУРНА ЦЕННОСТ” (зададени в официални документи на ЕС и в сила за всички страни-членки и отразени в Приложение 12 към Наредба Н-3), по начин, който би създал допълнителни ограничения и затруднения в търговията, както и неясни и тромави административни процедури.

След внимателен прочит и анализ на ЗКН и Наредба Н-3, към него, става ясно, че:

1. Стария термин „паметник на културата” се заменя с понятието „културна ценност”. Причината за това е синхронизирането със законодателството в ЕС. За съжаление тази замяна е отбелязана единствено в края на закона – „ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” и „ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” на Закона за културното наследство:

§ 24. т.2. Навсякъде думите "паметниците на културата" и "Закона/ът за паметниците
на културата и музеите" се заменят съответно с "културните ценности" и "Закона/ът за културното наследство";

§ 25. В Закона за военните паметници (ДВ, бр. 13 от 2008 г.) навсякъде думите
"паметници на културата", "Закона за паметниците на културата и музеите" и "Националния институт за паметниците на културата" се заменят съответно с "културни ценности", "Закона за културното наследство" и "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности";

§ 27. В Закона за закрила и развитие на културата се правят следните изменения:
В чл. 31, ал. 1, в) в т. 8: думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности";

§ 28. В Закона за защитените територии се правят следните изменения:
т.1. В чл. 6, ал. 3 думите "Паметниците на културата" се заменят с "Културните ценности" и думите "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят със "Закона за културното наследство".
т.2. В чл. 61 думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности";

§ 32. В Закона за държавната собственост в чл. 31 думите "паметници на културата" се
заменят с "културни ценности";

§ 33. В Закона за общинската собственост в чл. 20 думите "Паметници на културата" се
заменят с "Културни ценности".

2. При прилагане на Приложение 12 от Наредба Н-3, само за културни ценности (паметници на културата) – национално богатство, (каквото е желанието на МК), няма да има конкретни критерии определящи съдържанието на понятието „КУЛТУРНА ЦЕННОСТ” за всички останали движими вещи (произведения), което прави идентификацията изключително неясна процедура;
(Приложение 12 е идентично с Приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на културата и приложението на Директива на ЕС 93/7 относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка);

3. Няма текст, който ясно да отделя „културните ценности” от всички останали движими вещи (произведения на изкуството), без разлика на вид, възраст, произход и др.;

4. Няма текст, който ясно да разграничава сделките с движими вещи (произведения на изкуството), без качества на „културна ценност”, които не подлежат на идентификация, от сделките с произведения на изкуството – културни ценности.
От друга страна текста на чл. 113. ал.1 гласи: „Възмездни прехвърлителни СДЕЛКИ с ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон”.
Което означава, че само при сделки с „културни ценности” (паметници на културата) въпросната движима вещ (произведение) подлежи на задължителна идентификация;

5. От гореописаните неясноти произтича и основният проблем за физическите и юридическите лица, които желаят да продадат или купят движима вещ (произведение на изкуството) – внушава се, че всяка движима вещ (произведение) предложена за продажба подлежи на задължителна идентификация. Това само по себе си означава, че с цел да бъдат идентифицирани движимите вещи – културни ценности (представляващи нищожна част от пазара), следва да бъдат идентифицирани всички движими вещи (произведения на изкуството) – т.е. 100% от пазара.

Изхождайки от сериозността на гореописаното, недоразуменията в прилагането на ЗКН и съзнавайки, че на този етап са възможни единствено корекции в Наредба Н-3, които биха ни дали възможност временно да работим при по – приемливи условия формулирах, изложените по – долу, предложения за промени.
Те са съставени с идеята да се превърнат в обща позиция на всички лица упражняващи търговска дейност в сферата на произведенията на изкуството. За целта Ви моля да ги разгледате внимателно. В случай, че откриете пропуски или имате други допълнения, моля да ме информирате по електронна поща, за да ги отразя своевременно. След като предложенията представени по – долу бъдат изяснени окончателно, те ще се оформят като официално писмо до МК, което да бъде подписано от всеки желаещ колега.
За успеха на тази инициатива са важни две неща:
1. Колкото повече колеги се включат, толкова по – големи са шансовете ни да успеем;
2. Времето ни е много ограничено – срокът за предаване на промените и допълненията от комисията е 30 юли, което означава, че не трябва да се бавим.
Срокът в, който трябва да се подготвим не може да е по – дълъг от 12 юли 2010.
При подготовката на изложените предложения съм взел под внимание следните допълнителни особености:
1. Понятието „културна ценност” е идентично (заместващо) термина „паметник на културата”, т.е „културна ценност” НЕ Е ВСЯКО произведение на изкуството!
2. Проверяващите органи налагат, като задължителна, идентификацията на ВСЯКО търгувано произведение на изкуството (без разлика на вид, произход или време), с аргумента, че то трябва да е преминало идентификация за „културна ценност” преди да излезе за продажба;
3. Налице е желание от страна на институциите Приложение 12 от Наредба Н-3, определящо критериите за „културна ценност”, да бъде отнесено само за „културните ценности – национално богатство”;
4. Сред някои колеги придобива популярност спорното мнение, че ако дадено произведение на изкуството придобие статут на „културна ценност”, този факт ще увеличи вероятността за по – бързата или по – добрата му реализация на пазара. По никакъв начин не се отчита бюрокрацията и организацията на процедурите по идентификация с които ще се наложи да се сблъска всеки един от нас.